(Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран, 1880 г.) Против лакомството Значението

(Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран, 1880 г.)

Против лакомството

Значението на парите. Разкошество. Изнежени тела. Нашето безразличие по отношение на заболелите заради лакомство. 

 „ Да ядем и да пием, тъй като на следващия ден ще умрем ” (Ис. 22:13) - така говореха мнозина иудеи по времето на пророците. Но няма нищо чудно в това, че иудеите са говорели по този начин, тъй като има хора, на които „ техният господ - коремът, а славата - в срама им ” (Фил. 3:19), пък и в този момент има някои, които в случай че и да не го изричат с думи, въпреки и да не приказват нищо за това, само че със своите каузи високо и на висок глас правят същото. Какво би трябвало да е изобличението на такива хора?

Има, в действителност, и задоволително доста са такива хора, които мислят, че по тази причина са се родили, с цел да се отдават на непрекъснат лукс и да разстройват стомаха си, до момента в който задебелеят добре, по-късно да умрат, като от своята лична плът доставят изобилна храна на червеите. И в случай че злото се заключаваше единствено в това, че те на вятъра и без изгода ще прахосват себе си за работи, които са непотребни, отново не е изключително нещо, въпреки че и това не е свободно от виновност и от упреци. Парите, които ни се дават за издръжка на тяло и за помощ на нуждаещите се, ние си разрешаваме да изхарчваме по безпътства и за задоволство на крайния си блян към удоволствия. Но това възмутително разточителство няма да остане ненаказано. Непременно ние ще би трябвало да дадем доклад и по това, което е казано за петте гения, и за двата, и за единия (Мат. 25:15), т. е. би трябвало да даваме сметка и за парите, които са минали през нашите ръце, както и за всичко друго.

И така, в случай че ние сме прекарали живота си без изгода и на вятъра, то и едно сходно държание не ще остане без отговорност; само че в този момент също така ще има и друго наказване. Човек, който се предава на разкошество и който се занимава с пиене, който храни безделници и ласкатели, и се разстройва посредством месоядство и алкохол, подобен човек прекомерно постоянно и несъзнателно, и по благосклонност, е заставен да бърка, както във време, когато той заема някое отговорно място, така и когато се в профил от там.

Както транспортен съд, претрупан с доста предмети за транспорт, повече в сравнение с той би могъл да носи, отегчен от размера на товара, потъва, по този начин и душата, и природата на нашето тяло като приема храна в по-голямо количество, в сравнение с подхожда на нейната мощ, гнети се и страда и, като не устоя тежестта, потъва в морето на гибелта, и дружно с всичко погубва и кормчията, и корабния личен състав, и пасажерите, и самия товар. И така, както за корабите, които се намират в едно такова състояние, не могат да бъдат потребни нито тишината на морето, нито изкуството на кормчията, нито многочислените матроси, нито хубавото стягане на въжетата и платната, нито комфортното годишно време и нищо друго не може да помогне на така претрупания транспортен съд - по този начин, несъмнено, е и с тези, които се предават на лукс: нито многото разсъждения, нито науката и увещанието, нито предизвестията и препоръките, нито нещо друго, нито страхът пред бъдещето, нито срамът, нито упрекът от страна на сегашното, въобще нищо не би могло да избави една по този начин стеснена душа. Неумереността преодолява всичко, и човек, който страда от такава болест - без значение от това дали той желае това или не - най-накрая той се увлича надолу и потъва, става злополука, от която по-сетне мъчително може да се повдигне. И подобен човек мъчително може да бъде потребен освен за бъдещето и за тези доклади, които там ще се желаят, само че даже и за настоящия живот, и за нищо не е кадърен, само че на всички места го осмиват, както в публичните, така и в частните каузи. Даже, в случай че е нужно да се извърши нещо, което е извънредно належащо, той не би показал предвидливост, нито пък дарба за ръководство: за враговете си той би бил елементарно уязвим, а за приятелите и за роднините си - ненужен. Такъв човек освен при рискове и несгоди е нетвърд, елементарно се пречупва, освен при успокоение и сигурност той е неизносен, само че така също и в затруднителни условия, заради това, че му липсва сдържаност, ще бъде ненужен за всичко. Там, т. е. в нещастията, него го хваща боязън, той трепери и се плаши от всичко и го обгръща безразсъдство; а тук - геройство и равнодушие, волност и големеене, и хвалби - всичко това го прави противен за всички.

Не единствено телата на тези хора, които се намират в такова състояние, са и безобразни, и слаби, и хилави, и отвред са преизпълнени с отвратително зловоние, само че по този начин и душата им е още по-безобразна, в сравнение с тялото; възприема - заради мекушавостта си - доста по-големи заболявания, в сравнение с заболяванията на тялото. Тъй тялото изхвърля към този момент освен естествените си нечистотии, само че доста повече, и то отвред - тъй като и очите, и ноздрите, и устата, когато вътрешността им се обременява с формирани непотребни сокове, изпълнят се с най-отвратителни мокроти и разложения, и самата природа на тялото става към този момент по-изнежена, в сравнение с това се позволява от естествената пропорционалност, като че се изпълва с тиня и с нечиста кал, става и зловонна, и безполезна, и неспособна за някакво положително дело.

И самата земя, когато е преситена с сходно обилие, изгубва свойствената си и вродена топлота и дружно с това изгубва и силата си и не е способна нито да работи, нито да ражда.

Ето за какво хората, които живеят в непрекъснато разкошество, заболяват от тежки и неизцерими заболявания: членовете на тялото им се подлагат на трептене и на намаляване, и на безсилие, притъпява се обонянието и слухът им, появяват се болки в краката и болки в ръцете им, и още доста други болки се появяват, за което могат с по-големи детайлности да ни опишат пациентите на лекарите.

По този метод, в случай че даже нямаше геена и наказване, нито извънредно наказание от страна на Бога, нито публично мнение, нито непотребни загуби, нито друго сходно нещо от безбройните неща, които се случват в резултат на изтънчен живот, а би било на разположение единствено това едното, то белким това единствено не е задоволително, с цел да ни отклони от лакомията? Такива трапези напълно не са по-добри от самата отрова, освен това - в случай че желаеме да кажем истината - доста са по-лоши. Тези токсини незабавно похищават оногова, който ги приема и незабелязано предизвикват гибелта, тъй че умиращият във връзка на това даже и не скърби. Самите пък трапези уреждат един тежък живот и предизвикват безчислено голям брой смърти на тези хора, които ги ценят, един презрян живот и - освен това - един живот, който е неприличен и е заслужен за смях.

Останалите заболявания притеглят мнозина да изричат състрадание, а тези, които произлизат от лукс и от пиене, не разрешават на феновете, дори и да биха желали, да изричат състрадание на тези, които са поробени от тях. Излишните несгоди ни склоняват към съчувствие, само че основанието на заболяването, в случай че то ни е известно, възбужда противоположно възприятие. Ние като че изпитваме някакво приблизително възприятие: нито ги съжаляваме, тъй като самата причина на нещастието им не ни разрешава това, нито пък се гневим, тъй като размерът на нещастието не позволява това - получава се, значи, нещо приблизително сред обвиняване и прощение.

Не от природата те са афектирани и не са станали те жертва на зла предумисъл от страна на хора, само че сами са станали създатели на своите заболявания, непринудено са се впрегнали в бездната на злините. И така, както ние не изключително доста съжаляваме хората, които си турят въже на врата и се обесват, също по този начин не изключително доста жалеем и тези. Дори в случай че би трябвало да се направи някакво състрадание, то по-скоро би трябвало да го получат тези, в сравнение с тези, въпреки и тези сами да не заслужават никакво прощение.

От: „ Безсмъртни слова - Св. Йоан Златоуст ”, изд. Тавор
* Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.), bg.wikipedia.org